оттèглям се, -яш се, несв.; оттèгля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Отдръпвам се, отстранявам се, отмествам се. Облаците разпокъсани се оттегляха към планините. Елин Пелин. И той тръгна към входа. Оръженосците почтително се оттеглиха. Вазов. Водите на Дунава се оттеглиха от залетите места. 2. Напускам някое място, където има други хора, за да остана сам; отивам. След морния ден на почивка / оттегля се вождът. Ем. п. Димитров. Те пазят... А щом кат оттегли се царя / е покоите свои нощя, / Косара скривалища царски отваря. К. Христов. Майсторът се оттегли в ъгъла, наведе се над прашката масичка и вписа надницата подред на всички. Хар. Русев. Разпалените прения се свършиха и съдът се оттегли в съвещателната стая. Вазов. 3. За войска ‒ отдалечавам се от заетите позиции, места. Казаха ни, че в селото имало турска кавалерия, която открила огън по нашите и след това се оттеглила. Йовков. Шрапнелът се пръсва над колоната, която, залегнала, продължава да стреля и постепенно се оттегля в окопите. Л. Стоянов. 4. Напускам длъжност, пост или работа. Оттеглям се от лекарската практика.
|